Творческа биография и библиография на
Наталия Недялкова
Наталия Недялкова е родена през 1969 г. в Русия. От 1984 г.- живее в България. Завършила е полска филология във факултета по „Славянски филологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Журналист, преводач, поет. Председател на Творческата комисия към Бургаската писателска общност, член на Съюза на рускоезичните писатели в България, член на Съюза на преводачите в България (секции „Теория, история и критика на превода“ и „Заклети преводачи). Превежда от (и на) руски, полски, македонски, черногорски, сръбски, хърватски и други славянски езици.
След завършването на висшето си образование 16 години работи като журналист във вестниците „Бургас днес“ и „Труд“.
Нейни произведения и преводи са публикувани в различни издания у нас и в чужбина : сп. „Пламък“, национално списание „Море“, алманах „Бургас“ алманах на Съюза на рускоезичните писатели в България „Отражения”, електронно списание „Литературен свят“, а в Русия – международен литературен алманах „Муза“, алманах за фантастика „Фанданго“, списание за авангардна поезия „Журнал ПОэтов“, „Второй Петербург”, както и в сп „Книжевно житие“ (Република Северна Македония) и др.
Автор на самостоятелните поетични книги „В театъра на сенките” (2014 г), „Перила към небето” (2017 г), „Онзи зад вратата“ (2019 г), на съвместния двуезичен сборник с руската поетеса Валентина Сергеева „Там, за зимой” /“Там, след зимата“, издаден в Санкт-Петербург. Преводач на книгата «Фотостихеза» на македонския поет Борче Панов.
Носител на награди от Международния конкурс „Съзвездие на духовността“, състоял се в град Киев през 2019 година – : трето място в категория „Литературен превод“, диплома от Творческия съюз на писателите на Грузия, Тбилиси – за високо писателско майсторство, както и отличие на писателите на Казахстан за преводи на съвременна балканска поезия.
Лауреат в конкурса „Княгинята на руската поезия“, посветен на 130-годишнината от рождението на Анна Ахматова и организиран от представителството на Россътрудничество в България.
КОТВА
Държиш да знаеш
точното значение на всяка дума.
Правилната им употреба
е онази надеждна котва,
която държи битието в рамките
на аксиомната логика и
общоприетите измерения.
Но, без да напуснеш познатия бряг,
как ще разбереш, че има
други морета
и дори океани
на една бездънна
семантика?
***
Шест дни писа героичен епос без чернова.
На седмия – препрочете ръкописа.
После отсече – комедия.
Но все пак – Божествена.
ПРОБУЖДАНЕ
Пред кошарите на съня
не броя овце.
Преброявам вълци.
SACRED LANGUAGE
Мисля си за времената
отпреди Вавилонската кула
и зикуратите.
Времената,
когато не е имало изгубени в превода,
а човеците славили Твореца и съзиданието
на един и същи език –
езика на хармонията и светлината.
А Словото, наистина, е било вълшебно
и тежало, като истински камък –
не онзи, който убива,
но този, който се превръща в основа,
в темел, върху който се гради истински Храм,
а не Вавилонската кула.